Беше пролет.

It was spring.

Молът в София кипеше с живот.

The mall in София was bustling with life.

Ярки украси висяха от тавана, а ароматът на цветя се носеше от флориста зад ъгъла.

Bright decorations hung from the ceiling, and the scent of flowers drifted from the florist around the corner.

Посетителите ходеха с весели торбички в ръце.

Shoppers moved with cheerful bags in hand.

Борис и Иванка бяха там, търсейки идеалния подарък за техния приятел Алекс.

Борис and Иванка were there, searching for the perfect gift for their friend Алекс.

„Какво ли би му харесало?

"What would he like?"

“ — мислеше си Борис.

thought Борис.

Той искаше подаръкът да бъде специален и да изненада Иванка, която не подозираше за неговите усилия.

He wanted the gift to be special and to surprise Иванка, who was unaware of his efforts.

Междувременно, Иванка обсъждаше няколко идеи.

Meanwhile, Иванка was discussing a few ideas.

„Какво ще кажеш за тази тениска?

"What do you think about this t-shirt?"

“ — попита тя.

she asked.

Борис поклати глава.

Борис shook his head.

„Алекс вече има много такива.

"Alex already has plenty of those."

“Продължиха да се разхождат.

They continued strolling.

Цветовете и уханията около тях бяха наистина приятни.

The colors and scents around them were truly pleasant.

Те се спряха пред магазин за електроника.

They stopped in front of an electronics store.

Борис се замисли.

Борис pondered.

„Може би нещо технологично?

"Maybe something technological?

Но не!

But no!

Иванка знае, че Алекс не е много по техниката.

Иванка knows that Алекс isn't much into technology."

“Иванка предложи книга.

Иванка suggested a book.

„Това е класика.

"It's a classic.

Всеки би я харесал!

Anyone would like it!"

“Борис се усмихна.

Борис smiled.

„Алекс чете много, но тази я има.

"Alex reads a lot, but he already has that one."

“Иванка въздъхна леко разочарована.

Иванка sighed slightly disappointed.

Борис тайно обмисляше своята идея.

Борис secretly pondered his own idea.

Знаеше, че Алекс обича изкуството и винаги е мечтал за специална картина, която веднъж видяха в галерия.

He knew that Алекс loves art and has always dreamed of a special painting they once saw in a gallery.

„Ще се доверя на моя инстинкт“ — си каза той наум.

"I'll trust my instinct," he said to himself.

Докато минаваха покрай магазини за дрехи и аксесоари, Борис отиде до малък магазин за изкуство.

As they passed by clothing and accessory stores, Борис went to a small art shop.

Там видя картината, която Алекс толкова харесваше.

There he saw the painting that Алекс liked so much.

Усмихна се доволно.

He smiled contentedly.

Това бе неговият избор.

This was his choice.

На рождения ден, следващата вечер, всички бяха събрани.

At the birthday party the following evening, everyone was gathered.

Борис подаде кутията на Алекс, усмихвайки се загадъчно.

Борис handed the box to Алекс, smiling mysteriously.

Алекс отвори кутията и застина.

Алекс opened the box and froze.

„Това е невероятно!

"This is amazing!

Благодари ти, Борис!

Thank you, Борис!"

“ Иванка гледаше удивена.

Иванка looked on in amazement.

Видя как лицето на Алекс грееше от радост.

She saw how Алекс's face beamed with joy.

Осъзна, че понякога практичността на Борис криеше нещо красиво и сърдечно.

She realized that sometimes the practicality of Борис hid something beautiful and heartfelt.

Тя се обърна към Борис с усмивка.

She turned to Борис with a smile.

„Знаех си, че можеш да избереш нещо уникално.

"I knew you could choose something unique.

Благодаря, Борис.

Thank you, Борис."

“ Той се почувства горд.

He felt proud.

Разбра, че понякога трябва да видиш отвъд обичайното.

He realized that sometimes you have to see beyond the ordinary.

Борис прегърна Иванка и каза: „Научих се от теб да съм по-отворен към изненадите.

Борис hugged Иванка and said, "I learned from you to be more open to surprises."

“Така, в деня, изпълнен с усмивки и радост, Борис и Иванка намериха нов начин да оценят различията си.

Thus, on a day filled with smiles and joy, Борис and Иванка found a new way to appreciate their differences.