В сърцето на София, в Борисовата градина, пролетта разцъфтяваше.

In the heart of София, in Борисовата градина, spring was blossoming.

Слънцето грееше меко между розовите цветове на вишневите дървета.

The sun shone gently between the pink blossoms of the cherry trees.

Николай бавно пристъпи по алеята, облякъл се с карирана риза и дънки.

Николай slowly stepped along the path, dressed in a checkered shirt and jeans.

Винаги носеше със себе си една черна чанта, но този път в нея имаше нещо специално – китарата му.

He always carried a black bag with him, but this time it contained something special—his guitar.

Мира стоеше близо до фонтана, излъчваща светлина с къса зелена рокля.

Мира stood near the fountain, radiating light in a short green dress.

Косата й беше разпиляна от въображение, подобно на дизайните, които тя създаваше.

Her hair was scattered by imagination, much like the designs she created.

"Здравей, Николай!

"Hello, Николай!"

" усмихнато извика тя, и той махна с ръка, пълна с нервност.

she called out with a smile, and he waved nervously.

Тя беше много по-разговорлива, а неговите думи често се губеха в началото на срещата.

She was much more talkative, and his words often got lost at the beginning of their meetings.

Седнаха на пейка под едно от цъфналите дървета.

They sat on a bench under one of the blossoming trees.

Мирисът на свежа трева и цветя ги заобикаляше.

The scent of fresh grass and flowers surrounded them.

Николай се чудеше как да започне разговора.

Николай wondered how to start the conversation.

Мира додаде: "Толкова много работа имам напоследък, че едва намирам време да се отпусна.

Мира added: "I've been so busy lately that I hardly find time to relax."

"Николай я погледна, усети нейната умора и реши да опита нещо смело.

Николай looked at her, sensed her fatigue, and decided to try something bold.

Той отвори чантата и извади китарата.

He opened the bag and took out the guitar.

Мира с изненадан поглед го окуражи: "О, ти свириш?

With a surprised look, she encouraged him: "Oh, you play?

Моля, покажи ми!

Please, show me!"

"Ръцете му леко трепереха, докато настройваше струните.

His hands trembled slightly as he tuned the strings.

"Това е нещо, което правя само за себе си," призна той, но тя усети искрата в гласа му.

"This is something I do only for myself," he admitted, but she sensed the spark in his voice.

Докато свиреше нежна мелодия, хората забавиха крачка, заслушани в мелодията, заглушаваща шума от обяда.

As he played a gentle melody, people slowed their pace, listening to the tune, which drowned out the lunchtime noise.

Музиката му изпълни въздуха, и Мира се загледа с интерес.

His music filled the air, and Мира watched with interest.

Притихвайки, тя почувства дълбочината на всяка нота, която той изсвири.

Growing quiet, she felt the depth of every note he played.

След като мелодията свърши, Мира го аплодира с блеснали очи.

After the melody ended, Мира applauded him with shining eyes.

"Ти си талантлив!

"You are talented!

Как не си ми казал досега?

Why haven’t you told me until now?"

"Николай усети как тежестта от раменете му пада.

Николай felt the weight lift from his shoulders.

Той се усмихна: "Боях се, че няма да ти хареса.

He smiled: "I was afraid you wouldn't like it."

""Напротив!

"On the contrary!

Бихме могли да направим нещо заедно – може би проект, съчетаващ твоите мелодии с моите дизайни," предложи тя, а Николай почувства топлината на вълнението й.

We could do something together—maybe a project combining your melodies with my designs," she suggested, and Николай felt the warmth of her excitement.

Слънцето залязваше по време на тяхната разходка из парка.

The sun set during their walk in the park.

Те споделиха смях и обещаха да се срещнат отново, да творят заедно.

They shared laughter and promised to meet again, to create together.

Николай беше научил, че да бъдеш уязвим е сила, а Мира видя дълбочината зад неговия тихо държан свят.

Николай learned that being vulnerable is a strength, and Мира saw the depth behind his quietly kept world.

Този ден, под цъфналите вишни, започна нова глава, изпълнена с музика и вдъхновение.

That day, under the blossoming cherries, began a new chapter filled with music and inspiration.