Пролетта настъпваше в Рила, но пътят пред Румен и Цвета беше още по-сложен от криволичещите пътеки към манастира.

Spring was approaching in Рила, but the path ahead of Румен and Цвета was even more complicated than the winding trails to the monastery.

Братът и сестрата, които някога бяха неразделни, сега се чувстваха като непознати.

The brother and sister, who once were inseparable, now felt like strangers.

Светлините на техния автомобил блестяха върху зеленината, свежа и жизнена след дългата зима.

The lights of their car shone on the greenery, fresh and vibrant after the long winter.

Румен беше сериозен, взираше се в пътя пред тях.

Румен was serious, staring at the road ahead.

Той обикновено предпочиташе спокойствието на колата, тишината, в която можеше да мисли.

He usually preferred the tranquility of the car, the silence in which he could think.

Но днес тази тишина тежеше на него.

But today, this silence weighed on him.

Цвета, която седеше до него, ведро се усмихваше на всяка малка красота, която срещаха по пътя.

Цвета, sitting next to him, was cheerfully smiling at every little beauty they encountered along the way.

— Погледни, Румен! — извика тя и посочи снежните върхове в далечината.

"Look, Румен!" she exclaimed, pointing at the snowy peaks in the distance.

— Такова прекрасно време за пътуване, нали?

"Such a wonderful time for travel, isn't it?"

Румен кимна безмълвно, а в душата му се бореха чувства, които не успяваше да изрази.

Румен nodded silently, while within him raged feelings he couldn't express.

Сестра му твърде често говореше, а той твърде често мълчеше.

His sister talked too often, and he remained silent too often.

Но днес не беше обикновен ден.

But today was not an ordinary day.

Те бяха избрали този път специално, по време на Великден.

They had chosen this path specifically during Easter.

Някак се надяваха, че именно това свято време ще им помогне да възродят връзката си, както пролетта възражда земята.

Somehow they hoped that this sacred time would help them revive their bond, just as spring renews the earth.

Докато се приближаваха към манастира, сърцето на Румен биеше учестено.

As they approached the monastery, Румен's heart beat faster.

Видът на древните стенописи и величествения манастир, обгърнат в зеленината, го накара да се почувства спокоен.

The sight of the ancient frescoes and the majestic monastery surrounded by greenery made him feel calm.

Сладостта на курабията, която бе опитал по-рано, му припомни детски спомени.

The sweetness of the pastry he had tasted earlier reminded him of childhood memories.

Той спря колата на малък паркинг и двамата излязоха.

He parked the car in a small parking lot, and the two of them got out.

Разходиха се сред цветята и птиците, в тишината, която понякога казва много повече от думите.

They wandered amidst flowers and birds, in a silence that sometimes says much more than words.

Когато стигнаха до тихото ъгълче за почивка, Румен реши, че е време да говори.

When they reached a quiet corner to rest, Румен decided it was time to speak.

— Цвета, знам, че може би съм изглеждал дистанциран — започна тихо той, докато я гледаше.

"Цвета, I know I may have seemed distant," he began quietly, looking at her.

— Искам да ти кажа защо.

"I want to tell you why.

Имам проблеми напоследък, които не знам как да реша...

I've been having problems lately, ones I don’t know how to solve..."

Цвета тихо го слушаше.

Цвета listened to him quietly.

В гласа му имаше откровение, което тя дълго беше чакала.

In his voice, there was a revelation she had long awaited.

Сърцето й се отвори към него, тя нежно постави ръка на рамото му.

Her heart opened to him, and she gently placed a hand on his shoulder.

— Искам да ти помогна, Румен.

"I want to help you, Румен.

Каквото и да става, ние сме семейство.

Whatever happens, we are family."

Усмивката й беше като свеж въздух, той я почувства.

Her smile was like fresh air, he felt it.

Около тях, манастирът и планините станаха свидетели на тяхното помирение.

Around them, the monastery and the mountains bore witness to their reconciliation.

Обсъждаха миналото, бъдещето и обещаваха да се подкрепят един друг.

They discussed the past, future, and promised to support each other.

Докато се връщаха към колата, вечерното слънце осветяваше пътя пред тях.

As they returned to the car, the evening sun lit the path ahead.

Те помълчаха, но това бе тишина, изпълнена с нова връзка.

They remained silent, but it was a silence filled with a new connection.

Отново бяха брат и сестра, обединени.

They were once again brother and sister, united.

Когато колата пое обратно към града, Румен и Цвета усещаха, че отново са намерили пътя един към друг.

When the car set off back to the city, Румен and Цвета felt that they had once again found the way to each other.

Пътуването им не беше само до Рилския манастир, а до сърцата на всеки от тях.

Their journey was not only to the Рилски Monastery, but to each other's hearts.

Тази пролет, символ на ново начало, им донесе мир и обич, които не искат да загубят.

This spring, a symbol of a new beginning, brought them peace and love they didn't want to lose.