Пролетното слънце грееше ласкаво през прозорците и обагряше стаята в топли нюанси.

The spring sun shone gently through the windows, coloring the room in warm hues.

Великден в дома на Иванка беше специален ден, пълен с надежда, радост и аромати.

Easter in Иванка's home was a special day, full of hope, joy, and aromas.

Но и с напрежение.

But also with tension.

Масата беше подредена с внимателно боядисани яйца, козунак и печено агнешко.

The table was set with carefully painted eggs, козунак, and roasted lamb.

Навън птичките пееха, сякаш всичко в света беше в хармония.

Outside, the birds sang as if everything in the world was in harmony.

Иванка беше притеснена.

Иванка was anxious.

Желанието ѝ беше този Великден да бъде различен, да бъде моментът, в който семейството ѝ ще се обедини.

Her wish was for this Easter to be different, to be the moment when her family would unite.

Тя знаеше, че това може и да не се случи лесно, но реши да опита.

She knew that this might not happen easily, but she decided to try.

Николай, синът ѝ, тъкмо влезе в стаята.

Николай, her son, had just entered the room.

На лицето му имаше сянка на недоволство.

There was a shadow of discontent on his face.

Отношенията му с Петя, сестра му, бяха напрегнати от години.

His relationship with Петя, his sister, had been tense for years.

Николай често се чувстваше незабелязван в сравнение с Петя, която беше смятана за "перфектното дете".

Николай often felt unnoticed compared to Петя, who was considered the "perfect child."

В този момент влезе и Петя, с усмивка, която криеше умората и вътрешното ѝ напрежение.

At that moment, Петя entered as well, with a smile that hid her fatigue and inner tension.

Тя също не беше безгрижна.

She was not carefree either.

От нея се очакваше много, твърде много понякога, и това натоварване вече започваше да се отразява.

Much was expected of her, too much sometimes, and this burden was already starting to show.

Иванка събра смелост.

Иванка gathered courage.

След молитвата, тя извърна лице към децата си.

After the prayer, she turned to her children.

„Имам нужда да поговорим“, каза тя с мек глас, но в думите ѝ имаше решителност.

“I need to talk,” she said with a soft voice, but there was a decisiveness in her words.

„Искам днес да бъде начало на нещо ново.

“I want today to be the beginning of something new.

Моля ви, да си кажем всичко, което ни тежи.“

Please, let's say everything that weighs on us.”

Стаята затихна.

The room fell silent.

Николай и Петя се спогледаха, чувствайки, че моментът на истината е настъпил.

Николай and Петя looked at each other, sensing that the moment of truth had come.

Иванка продължи: „Аз искам да се извиня.

Иванка continued, “I want to apologize.

Знам, че не винаги съм била справедлива.

I know I haven't always been fair.

Направих грешки.

I made mistakes.

Никой не е перфектен.“

No one is perfect.”

Николай най-после проговори: „Понякога ми се струва, че не ме забелязвате.

Николай finally spoke: “Sometimes it seems to me that you don’t notice me.

Че всичко се върти около Петя.“

That everything revolves around Петя.”

Петя се почувства засегната, но този път си пое дълбоко дъх и отговори: „Николай, аз също се боря.

Петя felt hurt, but this time she took a deep breath and replied, “Николай, I am struggling too.

Не е толкова лесно, колкото изглежда.“

It’s not as easy as it seems.”

Сълзи се стичаха по лицето на Иванка.

Tears streamed down Иванка's face.

„Обичам ви и двамата.

“I love you both.

Искам този конфликт да приключи.

I want this conflict to end.

Всички правихме грешки, но трябва да продължим напред заедно.“

We've all made mistakes, but we need to move forward together.”

Разговорът продължи.

The conversation continued.

Сълзи станаха свидетели на разкази за стари болки и нови надежди.

Tears bore witness to tales of old pains and new hopes.

В края на деня, Николай и Петя се прегърнаха.

By the end of the day, Николай and Петя hugged each other.

Не всичко беше напълно решено, но беше направена първата стъпка.

Not everything was completely resolved, but the first step had been made.

Къщата се изпълни с топлота.

The house was filled with warmth.

Иванка знаеше, че още има работа за вършене, но видя, че усилията си струват.

Иванка knew there was still work to be done, but she saw that the efforts were worth it.

Семейството получи нов шанс.

The family got a new chance.

Великденът тази година беше не само празник на възкресението, но и на новото начало за тях тримата.

Easter this year was not only a celebration of resurrection but also of a new beginning for the three of them.