Слънчев бряг през зимата е различно място.

Sunny Beach in winter is a different place.

Няма глъчката и кипящото лято, а тишината е почти осезаема.

There isn't the hustle and bustling summer, and the silence is almost palpable.

Море и небе се сливат в сиво.

The sea and sky blend into gray.

Променада стои празна, но спокойствието носи своето очарование.

The promenade stands empty, but the tranquility has its charm.

Именно тук, сред чистия въздух и студената морска вода, Ивайло и Райна решават да посрещнат Баба Марта.

It is here, among the fresh air and the cold sea water, that Ivaylo and Rayna decide to celebrate Baba Marta.

Ивайло шага бавно по пясъка.

Ivaylo strolls slowly along the sand.

Той не е виждал сестра си, Райна, от години.

He hasn't seen his sister, Rayna, in years.

Топлият спомен за безгрижните дни от детството ги е събрал отново.

The warm memory of carefree childhood days has brought them together again.

Райната чака на брега, държейки в ръцете си кошница с вълна - бяла и червена.

Rayna waits on the shore, holding a basket of wool - white and red.

“Райна!”, извика Ивайло и обичаят стегна сърцето му.

“Rayna!”, shouted Ivaylo, and the custom tightened his heart.

"Батко!", отвърна Райна с усмивка, която разтопи последните остатъци от лед между тях.

"Batko!" replied Rayna with a smile that melted the last remnants of ice between them.

Ивайло се приближи и двамата се прегърнаха силно.

Ivaylo approached, and the two hugged tightly.

Думите не бяха нужни.

Words were unnecessary.

Кошницата с вълна между тях събуждаше спомените за общите им Баба Марта дни.

The basket of wool between them awakened memories of their shared Baba Marta days.

“Искаш ли да направим мартеници?”, попита Ивайло със светнали очи.

“Do you want to make martenitsas?” asked Ivaylo with shining eyes.

Райна кимна.

Rayna nodded.

"Помниш ли как се надпреварвахме кой ще направи повече мартеници за децата от махалата?"

"Do you remember how we used to compete to see who could make more martenitsas for the neighborhood kids?"

Седнаха на пясъка, а звукът на вълните се смесваше с тихото им хихикане.

They sat on the sand, the sound of the waves mixing with their quiet giggles.

Ивайло запретна ръкави и започна да върти бялата и червената нишка.

Ivaylo rolled up his sleeves and began twisting the white and red threads.

Точно като в старата времена, само че сега бреговете на Слънчев бряг бяха техните свидетели.

Just like in the old days, only now the shores of Sunny Beach were their witnesses.

Докато работеха, разговаряха за живота.

As they worked, they talked about life.

Ивайло разказваше за чужбината, Райната за всекидневието в България.

Ivaylo spoke of life abroad, Rayna about everyday life in Bulgaria.

Техните страхове и съмнения се разтопяваха в споделен смях.

Their fears and doubts melted away in shared laughter.

"Знаеш ли", каза Ивайло, обръщайки се сериозно към нея, "кариерата ми е важна, но нищо не може да замени семейството."

"You know," Ivaylo said, turning seriously to her, "my career is important, but nothing can replace family."

Райна го погледна с благодарност.

Rayna looked at him with gratitude.

"Чувствам се важно и обичано, батко", призна тя с усмивка, докато завързваше възел на последната мартеница.

"I feel important and loved, batko," she admitted with a smile as she tied a knot on the last martenitsa.

Когато слънцето залезе, двамата се отправиха обратно към къщи.

When the sun set, the two headed back home.

В ръцете си носеха мартеници - символ на новото начало.

In their hands, they carried martenitsas - a symbol of new beginnings.

Тъката на червени и бели нишки отразяваше тяхната обновена връзка, която минаваше през времето и разстоянието.

The weaving of red and white threads reflected their renewed connection, which transcended time and distance.

С идването на Баба Марта и първите слънчеви лъчи, сърцата на Ивайло и Райна също се запалиха в надежда за бъдещето.

With the coming of Baba Marta and the first rays of sunshine, the hearts of Ivaylo and Rayna also ignited with hope for the future.

Историята им показа, че дори далечината и времето не могат да заличат връзките, които завинаги държим в сърцето си.

Their story showed that even distance and time cannot erase the bonds we forever hold in our hearts.