Снегът покриваше фермата като пухкаво одеяло.

The snow covered the farm like a fluffy blanket.

Полето беше замръзнало под зимното слънце, а наоколо стояха къщата и няколко стари хамбара.

The field was frozen under the winter sun, and around stood the house and a few old barns.

В петък следобед, преди училищната екскурзия, Борис и Весела бяха заети с подготовката.

On Friday afternoon, before the school trip, Борис and Весела were busy with preparations.

Утре щяха да дойдат техните съученици.

Their classmates would arrive tomorrow.

Борис с нетърпение очакваше посещението.

Борис eagerly awaited the visit.

Той искаше да покаже нещо специално на съучениците си.

He wanted to show something special to his classmates.

Не обикновено крави и кокошки, които могат да видят всеки ден.

Not the usual cows and chickens they could see every day.

Искаше нещо удивително.

He wanted something amazing.

Но какво?

But what?

Весела, от друга страна, беше съсредоточена върху списъка със задачи.

Весела, on the other hand, was focused on the task list.

Тя искаше всичко да върви по план.

She wanted everything to go according to plan.

„Весела, нека да направим нещо различно“, предложи Борис с надежда в очите.

"Весела, let's do something different," suggested Борис, with hope in his eyes.

„Може би можем да идем до стария хамбар зад полето. Може би там има нещо интересно.“

"Maybe we can go to the old barn behind the field. Maybe there's something interesting there."

„Борис, знаеш, че трябва да сме готови по график“, отвърна Весела разумно.

"Борис, you know we have to be ready according to schedule," replied Весела sensibly.

„Но... ти си моят брат и знам, че винаги имаш добри идеи. Хайде! Да пробваме.“

"But... you're my brother and I know you always have good ideas. Let's try!"

Двамата си облякоха топли якета и тръгнаха през снега.

The two put on warm jackets and set off through the snow.

Отидоха до стария хамбар.

They went to the old barn.

Той беше дървен, с покрив, който изглеждаше сякаш всеки момент щеше да падне.

It was wooden, with a roof that looked as if it might collapse at any moment.

Вътре беше студено и тъмно, но Борис се чувстваше като откривател.

Inside, it was cold and dark, but Борис felt like an explorer.

Какво ще намерим тук? мислеше си той.

What would we find here? he thought.

Докато се разхождаха сред праха и стари инструменти, погледът на Борис се спря на нещо в ъгъла - странен кашон.

As they walked among the dust and old tools, Борис's eyes stopped on something in the corner - a strange cardboard box.

Отвори го и намери старинна бронзова статуетка.

He opened it and found an antique bronze statuette.

Беше облицована с тънък слой ръжда, но беше красива.

It was coated with a thin layer of rust, but it was beautiful.

„Весела, виж! Открих нещо наистина удивително!“ Борис извика, държейки находката в ръце.

"Весела, look! I found something really amazing!" Борис shouted, holding the find in his hands.

Весела се усмихна.

Весела smiled.

Знаеше, че брат й ще намери нещо специално.

She knew her brother would find something special.

„Това ще бъде перфектната изненада за екскурзията. Всички ще бъдат впечатлени.“

"This will be the perfect surprise for the trip. Everyone will be impressed."

На следващия ден, само минута след пристигането на съучениците им, всички се събраха около Борис и неговата находка.

The next day, just a minute after their classmates arrived, everyone gathered around Борис and his find.

Учителят също беше впечатлен и похвали Борис за неговата находчивост и любопитство.

The teacher was also impressed and praised Борис for his resourcefulness and curiosity.

След тази успешнаъ приключенска част от екскурзията, която завърши с усмивки и изумление, Борис разбра, че може да бъде отговорен и изследователски настроен едновременно.

After this successful adventurous part of the trip, which ended with smiles and amazement, Борис realized that he could be both responsible and explorative.

А Весела, която обикновено предпочиташе планирането и графиците, научи, че понякога спонтанността може да донесе най-големите радости.

And Весела, who usually preferred planning and schedules, learned that sometimes spontaneity can bring the greatest joys.

Фермата продължи да бъде същата надеждна съкровищница от възможности, но сега беше и дом на едно малко чудо, което остави траен спомен у всички.

The farm continued to be the same reliable treasure trove of possibilities, but now it was also home to a little miracle that left a lasting memory for everyone.