Снегът тихо падаше над Рилския манастир.

The snow quietly fell over the Рилския манастир (Rila Monastery).

Древните стени на манастира сякаш разказваха своите стари истории.

The ancient walls of the monastery seemed to narrate their old stories.

Вътре, запалени свещи разпръсваха меките си сенки по стените.

Inside, lit candles cast their soft shadows on the walls.

Никола стоеше пред входа, загърнат в топлото си палто.

Никола (Nikola) stood at the entrance, wrapped in his warm coat.

Беше дошъл тук, за да намери своя път.

He had come here to find his path.

Мила го следваше, поглеждайки го с притеснение.

Мила (Mila) followed him, looking at him with concern.

Тя знаеше колко много се бе отдалечил от всички.

She knew how much he had distanced himself from everyone.

Както и колко важно му беше да намери нова цел.

As well as how important it was for him to find a new purpose.

„Никола, ще бъда до теб," прошепна тя с надежда.

"Никола, I will be by your side," she whispered with hope.

Вътре в манастира, почистването от деня бе приключило, а тихият стъпки на Асен отекваха по студения каменен под.

Inside the monastery, the cleaning for the day had ended, and the quiet footsteps of Асен (Asen) echoed on the cold stone floor.

Бе местен пазач и познаваше това място като своя собствен дом.

He was a local guard and knew this place like his own home.

Лицето му беше изпълнено с мъдрост и тишина.

His face was filled with wisdom and silence.

Никола се почувства привлечен към древната библиотека.

Никола felt drawn to the ancient library.

Там, между рафтовете с пожълтели книги, усети странна слабост.

There, between the shelves of yellowing books, he sensed a strange weakness.

„Трябва да намеря смисъл," повтори си той, но изведнъж изведнъж се почувства зле.

"I need to find meaning," he repeated to himself, but suddenly he felt unwell.

Главата му се завъртя, краката му омекнаха и се строполи на пода.

His head spun, his legs weakened, and he collapsed to the floor.

Мила извика за помощ.

Мила cried out for help.

Асен бързо се притече, коленичи до Никола и проверяваше пулсът му.

Асен quickly hurried over, knelt by Никола, and checked his pulse.

„Трябва да отнемем страха," каза той с тих, но уверен глас.

"We need to take away the fear," he said with a quiet yet confident voice.

Погледът му бе мек, но решителен.

His gaze was soft but determined.

Когато Никола отвори очи, видя загрижените лица над себе си.

When Никола opened his eyes, he saw concerned faces above him.

„Ти не си сам," каза Асен и започна да му разказва за своето собствено минало – борбите и упорството му.

"You are not alone," Асен said and began to share his own past—his struggles and perseverance.

История, която му помогнала да намери своя път.

A story that helped him find his own path.

С помощта на Мила и думите на Асен, Никола започна да усеща промяна в себе си.

With Мила's support and Асен's words, Никола began to feel a change within himself.

Разбра, че животът не винаги е ясна пътека, но с приятели и малко вяра, всичко може да се промени.

He understood that life is not always a clear path, but with friends and a little faith, everything can change.

Изпълнен с ново усещане за посока, Никола прие подадената ръка на приятелите си.

Filled with a new sense of direction, Никола accepted the outstretched hands of his friends.

Той вече не бе сам в своето търсене.

He was no longer alone in his quest.